" Децата рядко цитират неправилно. Всъщност, обикновенно те повтарят едно-към-едно това, което не е трябвало да казвате."
Какво е схема терапия?
Схема терапия е интегративен подход за личностно развитие и промяна. Високоефективен, динамичен метод, който принадлежи към групата на когнитивно-поведенческата терапия. Тя е съвременен подход, съчетан от най-добрите аспекти от психоаналитичната, гещалт-терапията, други направления и включва преживелищни техники. Схема терапията е разработена от Джефри Янг, който разкрива негативните чувства, чрез активираната дисфункционална схема. Чрез терапията си той дава възможност да се погрижим за "детето в себе си" и да развием способностите на "здрав възрастен". Целта на схема терапията е да се открият незадоволените потребности от детството, нездравословните вярвания, които несъмнено се отразяват в зряла възраст, да се променят дисфункционалните убеждения, негативните мисловни и поведенчески модели.
Схемите са така наречените „житейските капани“ - вкоренени, дълбоки модели, които се формират още през детството. Чисто интуитивно ние усещаме, че те са правилни за нас, приемаме ги, не смятаме, че те ни пречат и ги повтаряме. Житейския капан започва с неблагоприятни преживявания, ситуации породени от отношенията със семейството или връстниците. Възможно е човек да е бил силно критикуван, обиждан, изоставен, малтретиран, лишаван или прекалено предпазван. По този начин житейският капан става част от него. Дори и след напускането на дома, често хората продължават да създават ситуации, в които се чувстват пренебрегвани, отхвърлени, контролирани, зависими от другите или несигурни. Това се дължи на житейските капани, които определят нашето мислене, чувства, действия и отношението ни към другите. Те успяват да провокират силни чувства, като гняв, тревожност и тъга. Схемата е една от движещите сили, модел на неадаптивно поведение.
Идеално детство няма, но за да стане малкото човече адаптиран, зрял и автономен възрастен онсовните му потребности трябва да бъдат задоволени. Тези потребности са: базисна сигурност, свързаност с другите, автономност, самооценка, себеизразяване, реалистични граници.
Идентифицирани са 18 схеми, които са свързани с незадоволените потребности на детето, които са групирани в пет области:
Отхвърляне; Нарушена автономност; Нарушени граници; Ориентираност към другите и Свръхбдителност.
-Случвало ли ви се е често да страдате от отношенията си с хора, които са студени към вас? Или да имате усещането, че дори и най-близките ви хора не ви разбират достатъчно и ви липсва грижата им?
-Смятате ли, че в своята същност сте някак дефектен и се притеснявате, че който ви опознае изцяло, няма да ви приеме и обича?
-По-важни ли са потребностите на другите хора пред вашите? Удовлетворявате ли нуждите си?
-Изпитвате ли страх, че нещо лошо ще ви се случи? Предизвиква ли у вас стрес и ужас дори и лека настинка? Тревожите ли се при мисълта от евентуално тежко заболяване?
-Струва ли ви се, че независимо колко признание, одобрение и уважение получавате от хората, все още се чувствате неуспешен, непълноценен, нещастен или незаслужаващ?
Схема терапията се концентрира именно върху тези разрушителни процеси. Учи ни как да разпознаваме житейските капани, да разбираме техния произход, да запазим здравословните модили и избегнем деструктивните, да се справим и променим успешно. Чрез нея например бихме могли да разберем защо сме привлечени от критикуващи партньори, каква е причината да се чувстваме зле, когато направим грешка, защо не успяваме да създадем трайна връзка, имаме ниска самооценка или сме недоверчиви.
Повтаряме ли болката от нашето детство?
Всекидневно се сблъскваме и чуваме истории от наши близки, приятели, медиите или социалните мрежи, в които откриваме така наречената „ирония на повторението”. Често си задаваме въпросите: Как дете на алкохолик се жени за алкохолик? Дете, което е живяло и израснало в прекалено контролираща среда позволява на другите да го контролират? Чудим се на дете, което е било малтретирано, как след като порасне се жени за насилник или става такъв. Факт е, че не веднъж сексуално насилваното дете след време започва да проституира.
Защо това се случва? Защо повтаряме болката отново и не ибягваме този модел?
За жалост често хората са склонни да повтарят и пресъздават негативните модели от детството си, които в последствие се оказват саморазрушителни. Схемите са дълбоко затвърдени и трайни убеждения, усещания за другите, за света и за нас самите, научени от детство. Те са комбинация от спомени, емоции, когниции и усещания и определя нашите възгледи. Човек е склонен да се придържа към тях, дори и когато те са болезнени, защото вярва и се чувства сигурен чрез тях, защото са му познати и удобни. Буквално притежавайки тези схеми той се чувства „като у дома си“.
В човешката природа е заложено привличането на ситуации сходни на тези от детството. Много често личността не осъзнава вече изградените си вярвания и действа контролирано чрез тях. В преживяване на дадена ситуация се активира схемата и човек изпитат силни негативни емоции, които се появяват автоматично.
Семейството, темперамента, средата, ранните преживявания, детските истории образуват сили, които работят срещу промяната. Пътят към промяната не е лесен, но въпреки всички препятствия човек винаги има шанс. Той може да открие себе си, потребностите си, желанията, нуждите, целите си и да се промени.
Т.Войводова
Commenti